Постинг
25.03.2020 18:18 -
... На УЛИЦАТА ... ,, Приказка на и за приказките '' за Земята и БЪЛГАРИТЕ ... Змийския остров и хората ...
Автор: starshi1
Категория: Други
Прочетен: 324 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 01.04.2020 12:37
Прочетен: 324 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 01.04.2020 12:37
... 1 ; ... повече от объркан , пред Змийския остров ...
С признателност и уважение към Вас , моля ,.. нямам желание , да влизам в какъвто и да е спор ,..колко може де е вярно , или не вярно , това което разказвам , а и какъв е смисъла да се доказва , било ли е , или не ... За вас , не знам ,.. но за мен е ...
като приказка и е повече от желателно , да е истинско ,... защото ;...
... когато , не и случайно избягъл от самия себи си , след известно време съм се почувствал и като отсъстващ от ежедневието си ,.. винаги , твърдо с мисълта си , съм крачел , към ония ,, скрити "" времена , където , по неизвестна за мен причина , съм се чувствал като в ,, майчиното лоно "" ,...
... не вярвам ,.. вчера го нямаше , а днес , утре , в други ден ,... или , ко - гато и да е , не мисля , че скоро ще се намери """ НАШ човек """ , който , да успее да извади на бял свят , истините и фактите от историята ни , скрити зад секретни или желязо - бетонни """ Глави """ или врати , от наши и чужди врагове , и систиматезирайки ги ... да .... ...
... бях се настанил , ниско долу на брега , само пред буруна ... тогава
можеше ... сега ... не знам ...
Макар ... повече от слънчево и топло , вятарът беше напорист , и малко неприятен , а прахта и дребните частици , които носеше , ме принудиха ,.. да се спусна по ръбестите скали на долу ...
Озовах се ,.. на много заветно и приветливо местенце , седнал върху голям камък ,.. само на брега на морето , загледан в сребристите проблясаци на водата , а на не повече , на малко повече от стотина крачки от мен ,.. на сред , забързалите се към брега вълни , с причудливата си форма , като голям звяр , който е потопил туловището си , за да се спаси от горещините ,.. обтягаше потъналата си в зеленина снага ... Змийския остров ... !?! ...
... загледан в прелистите на преливащите от цветове вълни,.. от синьо зелено по водата ,.. до зелено ,... жълтиникаво - бежевото , по изгърбената му част ,.. в един момент ми се стори , че диша .., сякаш ... поемайки дъх се надига малко на горе , гоней-ки вълните от себе си , а после издишвайки ,.. потапяш се в по големи води и пръски ...
... чудо ,.. чията прелест създадена от ,, Светата Троица "" - Земя , Природа и Живот , трудно може да бъде пресъздадена и описана с думи и приказки ...
Потънал в красотата на гледката , до като взирайки се да видя още нещо, за изплуваха и въпросите ;.. "" какво правех там ;.. как и защо дойдох до това местенце и още ... защо острова го наричат така ;.. сигурно има много змии ,.. ама едвали ,.. или , както е в приказките ,.. там е живял голям , триглав , морски змей и когато остарял ,.. не знам ... ,..""
Все въпроси с питанки ,.. и сега , ги има още ,.. но все пак , май е имало нещо ... !?! ... !?! ..
Понадигнах се малко от заслона , за да се огледам и въпреки , че беше по тихо , една прашинка ми влезе в окото ...
Наведох се над водата и гребейки вода , започнах да си плакна лицето .., отворих очи ,.. и о чудо ... В първият момент , като че ли се сковах , от онова , което ви - ждах и чрез някакъв , събудил се и необесним за мен инстнкт , почувствах ... ... !?! ...
Една рибка , не по голяма от педя и половина - две , повече от красива , с изящно сътворено и оформено , от техни височайши Величества Земята , Природата и Живота , тяло ,.. чиито люспи , заедно с широко разперените и като ветрила странични перки , със спокойно отпуснатата и върху ситните брегови камачета опашка ,отразявайки слънчевите лъчи ,... искряха разноцветно , като прекрасно искрящия воал на малката Приказна Принцеса , обсипан от и с любов , с бисери и с най скъпоценните камъни ...
Ох ... та именно , за тази феноменална прелест , винаги .., когато и колкото и пъти да съм пожелавал , да я предствя някъде , или някому ,... или да я опиша ,.. ни - кога ... не съм успявал да намеря , достатачно подходящи думи за целта ,.. за да изразя по добре видяното и почувстваното тогава ,... както и сега ... !?! ...
А тя ... бе доплувала до мен , до мястото от където гребях вода и без да се страхува от моите движения и присъствие , ме гледаше съсредоточено с големите си и красиво ококорени очи , в отражението на които , морето все още не бе укротило вълните си ... !?! ...
Отваряйки широко уста , за да поеме вода и въздух , тя като че ли ме пита - ше , казваше и приказваше ....
... """ Защо си унил и какво правиш тук . !?. На къде си се запътил с тази маска на очите и в/ъв/ душата !?.. От кого бягаш .?... Може би , от самия себе си ,.. твоето Аз , или , както е обикнвенно ,.. крииш се , от небитието си ... !?! ... """... ;
... шокирах се ,.. тази пък ,.. от къде знае тези неща ,.. как ги ... , а тя ,продъл- жаваше и не спираше ... ...
""" След като , няколко пъти те видях на стария плаж ,.. да седиш , под дъжда , на пясъка .. , на брега на морето ,... реших да потърся сгода , да си поговорим ... !?! ...
По късно през зимата , те видях изправен ,.. вперил поглед , в попритихналите от бурята води ... надвесил се над прибоя , стъпил върху най голямата канара на ,, Биволите"" ,.. а по късно и на ,, Агалина "" .., но морето беше доста бурно , а вълните големи и едва ли щяхме да се виждаме и чуваме ...!?! ...
Към края на пролетта те наблюдавах на ,, Ченгене скеле "", на пясъка ,.. но вълните от предходните дни бяха понадигнали понабралата се тиня на дъното и водата беше много мътна . От треви и мръсотия нямаше да можем да се видим .., а сега , тук всичко е прекрасно , както казвате Вие хората ...!?! ...
Аз знаех за този ден , че ще го бъде и ... зачаках ,..тъй като волята ми да раз-
говаряме беше , а и сега е много голяма и силна , знаех , че ще направи необходимото , за да на събере ,.. за да ти напомня , подскажа , известя , предупредя за нещата , които много добре осъзнаваш , но самозалъгвайки се в преодоляването на височини от всяка - какво естество , вадейки само тръни и будили от душата и стомаха си ,.. избягваики слу- ха на чувствата си ,.. не приемаш ..., ... ,
... не забравяй ,.. че във времето и прстранството , има много места за утеха ,.. но и още по много мрачни празноти , в които човек ,.. без да желае ,.. но от немърливоста , към самия себи си ... потъва и загубва своето АЗ ... !?! ... """
До като рибката , привлекатаелно приказваше , задавайки въпроси и давайки отговори за неща ,.. чието обяснение , влязал в някакво уединение , почти постоянно търсех ,.. повече объркан и от случващото се , инстинктивно започнах да се питам и да търся логика ... !?! ...
... Мии да ,.. на истина ... какво правя аз на това място ... Зашо съм дошъл тотно тук ,.. наистина Мистика ,.. в Логиката ... !?! ...
... продължава ...
... на улицата ...
п.п. ... за грешките и правописа ,. както си обещахме ....
няма нужда да си търси кусури ...
С признателност и уважение към Вас , моля ,.. нямам желание , да влизам в какъвто и да е спор ,..колко може де е вярно , или не вярно , това което разказвам , а и какъв е смисъла да се доказва , било ли е , или не ... За вас , не знам ,.. но за мен е ...
като приказка и е повече от желателно , да е истинско ,... защото ;...
... когато , не и случайно избягъл от самия себи си , след известно време съм се почувствал и като отсъстващ от ежедневието си ,.. винаги , твърдо с мисълта си , съм крачел , към ония ,, скрити "" времена , където , по неизвестна за мен причина , съм се чувствал като в ,, майчиното лоно "" ,...
... не вярвам ,.. вчера го нямаше , а днес , утре , в други ден ,... или , ко - гато и да е , не мисля , че скоро ще се намери """ НАШ човек """ , който , да успее да извади на бял свят , истините и фактите от историята ни , скрити зад секретни или желязо - бетонни """ Глави """ или врати , от наши и чужди врагове , и систиматезирайки ги ... да .... ...
... бях се настанил , ниско долу на брега , само пред буруна ... тогава
можеше ... сега ... не знам ...
Макар ... повече от слънчево и топло , вятарът беше напорист , и малко неприятен , а прахта и дребните частици , които носеше , ме принудиха ,.. да се спусна по ръбестите скали на долу ...
Озовах се ,.. на много заветно и приветливо местенце , седнал върху голям камък ,.. само на брега на морето , загледан в сребристите проблясаци на водата , а на не повече , на малко повече от стотина крачки от мен ,.. на сред , забързалите се към брега вълни , с причудливата си форма , като голям звяр , който е потопил туловището си , за да се спаси от горещините ,.. обтягаше потъналата си в зеленина снага ... Змийския остров ... !?! ...
... загледан в прелистите на преливащите от цветове вълни,.. от синьо зелено по водата ,.. до зелено ,... жълтиникаво - бежевото , по изгърбената му част ,.. в един момент ми се стори , че диша .., сякаш ... поемайки дъх се надига малко на горе , гоней-ки вълните от себе си , а после издишвайки ,.. потапяш се в по големи води и пръски ...
... чудо ,.. чията прелест създадена от ,, Светата Троица "" - Земя , Природа и Живот , трудно може да бъде пресъздадена и описана с думи и приказки ...
Потънал в красотата на гледката , до като взирайки се да видя още нещо, за изплуваха и въпросите ;.. "" какво правех там ;.. как и защо дойдох до това местенце и още ... защо острова го наричат така ;.. сигурно има много змии ,.. ама едвали ,.. или , както е в приказките ,.. там е живял голям , триглав , морски змей и когато остарял ,.. не знам ... ,..""
Все въпроси с питанки ,.. и сега , ги има още ,.. но все пак , май е имало нещо ... !?! ... !?! ..
Понадигнах се малко от заслона , за да се огледам и въпреки , че беше по тихо , една прашинка ми влезе в окото ...
Наведох се над водата и гребейки вода , започнах да си плакна лицето .., отворих очи ,.. и о чудо ... В първият момент , като че ли се сковах , от онова , което ви - ждах и чрез някакъв , събудил се и необесним за мен инстнкт , почувствах ... ... !?! ...
Една рибка , не по голяма от педя и половина - две , повече от красива , с изящно сътворено и оформено , от техни височайши Величества Земята , Природата и Живота , тяло ,.. чиито люспи , заедно с широко разперените и като ветрила странични перки , със спокойно отпуснатата и върху ситните брегови камачета опашка ,отразявайки слънчевите лъчи ,... искряха разноцветно , като прекрасно искрящия воал на малката Приказна Принцеса , обсипан от и с любов , с бисери и с най скъпоценните камъни ...
Ох ... та именно , за тази феноменална прелест , винаги .., когато и колкото и пъти да съм пожелавал , да я предствя някъде , или някому ,... или да я опиша ,.. ни - кога ... не съм успявал да намеря , достатачно подходящи думи за целта ,.. за да изразя по добре видяното и почувстваното тогава ,... както и сега ... !?! ...
А тя ... бе доплувала до мен , до мястото от където гребях вода и без да се страхува от моите движения и присъствие , ме гледаше съсредоточено с големите си и красиво ококорени очи , в отражението на които , морето все още не бе укротило вълните си ... !?! ...
Отваряйки широко уста , за да поеме вода и въздух , тя като че ли ме пита - ше , казваше и приказваше ....
... """ Защо си унил и какво правиш тук . !?. На къде си се запътил с тази маска на очите и в/ъв/ душата !?.. От кого бягаш .?... Може би , от самия себе си ,.. твоето Аз , или , както е обикнвенно ,.. крииш се , от небитието си ... !?! ... """... ;
... шокирах се ,.. тази пък ,.. от къде знае тези неща ,.. как ги ... , а тя ,продъл- жаваше и не спираше ... ...
""" След като , няколко пъти те видях на стария плаж ,.. да седиш , под дъжда , на пясъка .. , на брега на морето ,... реших да потърся сгода , да си поговорим ... !?! ...
По късно през зимата , те видях изправен ,.. вперил поглед , в попритихналите от бурята води ... надвесил се над прибоя , стъпил върху най голямата канара на ,, Биволите"" ,.. а по късно и на ,, Агалина "" .., но морето беше доста бурно , а вълните големи и едва ли щяхме да се виждаме и чуваме ...!?! ...
Към края на пролетта те наблюдавах на ,, Ченгене скеле "", на пясъка ,.. но вълните от предходните дни бяха понадигнали понабралата се тиня на дъното и водата беше много мътна . От треви и мръсотия нямаше да можем да се видим .., а сега , тук всичко е прекрасно , както казвате Вие хората ...!?! ...
Аз знаех за този ден , че ще го бъде и ... зачаках ,..тъй като волята ми да раз-
говаряме беше , а и сега е много голяма и силна , знаех , че ще направи необходимото , за да на събере ,.. за да ти напомня , подскажа , известя , предупредя за нещата , които много добре осъзнаваш , но самозалъгвайки се в преодоляването на височини от всяка - какво естество , вадейки само тръни и будили от душата и стомаха си ,.. избягваики слу- ха на чувствата си ,.. не приемаш ..., ... ,
... не забравяй ,.. че във времето и прстранството , има много места за утеха ,.. но и още по много мрачни празноти , в които човек ,.. без да желае ,.. но от немърливоста , към самия себи си ... потъва и загубва своето АЗ ... !?! ... """
До като рибката , привлекатаелно приказваше , задавайки въпроси и давайки отговори за неща ,.. чието обяснение , влязал в някакво уединение , почти постоянно търсех ,.. повече объркан и от случващото се , инстинктивно започнах да се питам и да търся логика ... !?! ...
... Мии да ,.. на истина ... какво правя аз на това място ... Зашо съм дошъл тотно тук ,.. наистина Мистика ,.. в Логиката ... !?! ...
... продължава ...
... на улицата ...
п.п. ... за грешките и правописа ,. както си обещахме ....
няма нужда да си търси кусури ...
Вълнообразно
"Развитието" на България
dobrodan, Вие ме обиждате!! :-):-)
Развитието на човечеството след Атлантид...
dobrodan, Вие ме обиждате!! :-):-)
Развитието на човечеството след Атлантид...
Няма коментари